Етнографски музей - Берковица
Етнографския музей в Берковица е разположен в Сърбинската къща, тя се намира в центъра на града. Постройката е с типичната възрожденска архитектура, строена е през 19 век, но е запазила автентичния си вид. Впечатление ще Ви направят красивите мотиви от дърворезба по шкафовете и вратите на къщата. От 1992 година едноетажната сграда е домакин на най-голямата етнографска сбирка в община Монтана. Богатата и доста изчерпателна експозиция ще Ви даде възможността да се запознаете с живота, традициите и културата на хората от земите на Северозападна България. Тук ще можете да видите хиляди уникати , представители на занаятите, народните традиции и артистичното творчество. Ще се насладите на пищното изобилие от цветове в направата на килими, дрехи и народни носии, както и в накитите, и във вещите от бита. През турското владичество Тетевен е бил развит занаятчийски център, най-разпространено е било производството на грънци.
Клисурски манастир
Клисурският манастир е четвъртия по големина манастир в България. Намира се в северозападната част на Стара Планина, в подножието на връх Тодорини Кукли. Първите сведения за него се намират през далечната 1240 година, но се споменава под името: „Пустио манастир“.
Къща музей „Иван Вазов“ – гр. Берковица
Един от най-плодовитите, от творческа гледна точка, периоди на Иван Вазов са свързани с град Берковица. Въпреки че живее в града по-малко от две години, патриархът на българската литература успява да сътвори множество разкази – „Митрофан и Дормидолски“, „Белимецът“, „Моята съседка Гмитра“, „Грамада“, „Зихра“, „На Ком“, „На детето“, „Малини“. Това казва и самият той.
„Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди в моето творчество”.
Той оставя трайни следи в живота на града, в който работи като председател на окръжния съд от месец март 1879 г. до месец септември 1880 г. Там живее в Ипеклийската къща, в която днес се помещава музеят, посветен на най-големия български писател. Освен с Вазовото наследство, къщата е прочута и със своя автентичен възрожденски стил, който запазва духа на Берковица от отминалата епоха. Построена е от български майстори и в средата на миналия век е обявена за национален паметник.
Както повечето къщи на знатни граждани по онова време, така и в тази първият етаж е бил приспособен за стопански цели, а горния – за живеене. Мъжкото крило се намира вдясно, където е живял и Вазов в просторна стая с камина, много прозорци и страхотна украса. В дъното на стаята е запазена автентична турска баня.
Въпреки че лявото крило е било женската част, в него е живял и друг от членовете на съда в Берковица – Иван Стоянов. По неговия образ е изграден героят на Дормидолски в произведението „Митрофан и Дормидолски. Впечатление в неговата стая прави изкусно дърворезбования таван, изработка на прочутите тревненски майстори.
Къща музей „Иван Вазов“ в град Берковица е един от 100-те национални туристически обекта. Намира се в съседство с Етнографския музей.
Часовникова кула - Берковица
Всеки я вижда, чува ударите ѝ, но на пръсти се броят тези, които знаят историята и предназначението ѝ.
Във връзка с развитото занаятчийство и работата на турската администрация, турци и българи са почувствали необходимостта от един общ знак за приключване на производствената и служебна дейност. Така се идва до идеята за построяване на часовникова кула – ярък символ на икономическия и културен възход. Житейската необходимост и значението на майсторското ѝ изграждане се осъзнавали от българи и турци и те, общо взето, правилно оценили развитието на бъдещия център на града. По това време главната улица „Чаршията”, с дюкяните и пазара, е обхващала пространството на днешната транспортна улица. Мястото на кулата било определено до българската (Варошлийската) баня, която в последствие била съборена. Строежът на кулата бил извършен от местни строители с ломен камък от с. Гинци, а часовниковият механизъм е изработен в Букурещ от бесарабски българи. До Дунава той е докаран с волски шейни, а през Дунава – на сал и от там до Берковица – също с шейни. Не се знае кой е монтирал механизмите. За годината на построяването на часовниковата кула има различни мнения. За точната година на построяването на часовниковата кула има различни мнения. За точната година на строежа може да се съди по вградените вдясно, горе високо на източната страна на кулата, тънки червени тухлички, изписали годината на строежа по турски 1178, което по християнското летоброене означава 1764 г. (Според М. Миланов, чиито бележки прилага авторът, строежът на кулата е започнал през 1762 година и може би окончателно е бил завършен 1764 г. – бел. ИВ). Мнозина берковчани настояват 1762 г. да бъде рождената дата на кулата, защото съвпада с годината с написването на Паисиевата история – 1762 г.
Въпреки всичко часовниковата кула е ценен исторически паметник на гр. Берковица от Паисиевата епоха и е свидетелство за събуждането на един поробен и забравен от света народ, който се отърсва от робията си и вече по-осъзнато оценява своето минало и осмисля бъдещето си. Цялата височина на кулата достига 21,24 м, с отвори (мазгали) по стените, които, някои смятат, са за светлина, а други – за пушечна отбрана. Българинът и в това нещо е изобретателен и строителният му талант е съобразил всичко и съградил съответните мерки. На върха на кулата е бил поставен полумесец на специално съоръжение, за де се вижда отдалеч и да напомня жестокото и непобедимо господство на една агаларска власт. В деня на официалното влизане на руските войски в освободения от тях гр. Берковица, 5.12.1877 г. след обяд, при голямо мнозинство от радващи се граждани и одобрителни възклицания, свалили съоръжението с полумесеца, поставил кръст, символ на победата на православието над мохамеданството, на свобода и независимост.
